“Пази сърцето си от лунните лъчи” –
лалето каза ми и чашката затвори.
“Спусни към полунощ във къщи всички щори” –
извика облакът – ала защо – мълчи.
Аз щях да ги послушам. Щях, ала, уви! –
дойде Борей и с моя облак заговори;
отнесе го. Зад него в нощните простори
изгря с коси от лед луната и зави
със колесницата и спря пред моя взор.
Щом взе сърцето ми, направи три фенера –
над нощите пътуваше със тях до вчера,
но рече да ги хвърли в стария ми двор. ...