От този миг, Любов, те нося през годините!

Във всяка своя нова среща преоткривам те

и духът ми в теб преражда се отново и отново!

Погалил всеки стрък зелен и земен цвят,

звездите и вселената побрал в сърцето си!

С крехките си шепи детски,

като факел внасям пламъка ти свят

в лоното на мрака непрогледен!

И целий свят учудил,

в тъмнината му чертая, пътеводен огнен знак,

за всеки паднал дух, сломен потънал в мрак,

пътят към мечтите си загубил!

С твоите криле издигам се!

От скулите на братя и сестри,

попивам с устните ти нежни,

в горестта им плакани сълзи

от всеки грешен и покаял се!

Иска ми се с теб да бъда пръв

и през годините на вековете,

в които с оръжие, с война и с кръв

властимащите и лъжепоетите,

насила те налагаха със зло и с мъст!

Изгаряха те в огъня на кладите

и снагата ти разпъваха на кръст!

Нима не знаеха палачите ти клети,

че себе си на смърт така обричат!

Че там където свършва свободата -

страха и алчността на егото царуват!

Че любовта така умира непозната

и душите им обръщат се на пръст!

Прекланям се пред теб Любов,

душата ми разтворила без граници!

Лети духът ми в полета си нов,

в скрижалите записва светли страници

облян до дъното си в твоя благослов!

Като просяк днес стоя пред прага ти

със сърцето милостинята ти, моля!

В огънят ти свят докрай да изгоря!

И отвъд пределите на времената

в негови искрици да се преродя!