25.02.2017 г., 20:11

Пазителят на огъня

710 0 2

 

От този миг, Любов, те нося през годините!

Във всяка своя нова среща преоткривам те

и духът ми в теб преражда се отново и отново!

Погалил всеки стрък зелен и земен цвят,

звездите и вселената побрал в сърцето си!

 

С крехките си шепи детски,

като факел внасям пламъка ти свят

в лоното на мрака непрогледен!

И целий свят учудил,

в тъмнината му чертая, пътеводен огнен знак,

за всеки паднал дух, сломен потънал в мрак,

пътят към мечтите си загубил!

 

С твоите криле издигам се!

От скулите на братя и сестри,

попивам с устните ти нежни,

в горестта им плакани сълзи

от всеки грешен и покаял се!

 

Иска ми се с теб да бъда пръв

и през годините на вековете,

в които с оръжие, с война и с кръв

властимащите и лъжепоетите,

насила те налагаха със зло и с мъст!

Изгаряха те в огъня на кладите

и снагата ти разпъваха на кръст!

 

Нима не знаеха палачите ти клети,

че себе си на смърт така обричат!

Че там където свършва свободата -

страха и алчността на егото царуват!

Че любовта така умира непозната

и душите им обръщат се на пръст!

 

Прекланям се пред теб Любов,

душата ми разтворила без граници!

Лети духът ми в полета си нов,

в скрижалите записва светли страници

облян до дъното си в твоя благослов!

 

Като просяк днес стоя пред прага ти

със сърцето милостинята ти, моля!

В огънят ти свят докрай да изгоря!

И отвъд пределите на времената

в негови искрици да се преродя!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Todor Nikolov Всички права запазени

25, 02, 2017 г,

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...