Искаш ми сърцето на тепсия?
Не може. Имаш моята аорта.
Късове от него ще откриеш,
от тях само́ е изградило порта.

Моята пулсираща защита,
кълбо от късове сърце,
нито боли, нито боде, нито отлита
като пазител - само в обич ме зове.

Вярвам, вече пътя ти е ясен
строен в прегръдките на любовта
знам, не изглежда хич прекрасен,
но в него още има светлина.

И опит няма да направя
да предположа колко си добра
пазителя, на него ще оставя
всяка мъка, болка и тъга.

И ако той реши да те допусне
до старото наядено сърце,
ще кажа само, че пропуснах...
Със него стават общо две.