Aug 1, 2015, 7:55 PM

Пазителят на сърцето

  Poetry » Other
779 0 0

Искаш ми сърцето на тепсия?
Не може. Имаш моята аорта.
Късове от него ще откриеш,
от тях само́ е изградило порта.

Моята пулсираща защита,
кълбо от късове сърце,
нито боли, нито боде, нито отлита
като пазител - само в обич ме зове.

Вярвам, вече пътя ти е ясен
строен в прегръдките на любовта
знам, не изглежда хич прекрасен,
но в него още има светлина.

И опит няма да направя
да предположа колко си добра
пазителя, на него ще оставя
всяка мъка, болка и тъга.

И ако той реши да те допусне
до старото наядено сърце,
ще кажа само, че пропуснах...
Със него стават общо две.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Бъчваров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...