Пазителят на сърцето
784
0
0
Искаш ми сърцето на тепсия?
Не може. Имаш моята аорта.
Късове от него ще откриеш,
от тях само́ е изградило порта.
Моята пулсираща защита,
кълбо от късове сърце,
нито боли, нито боде, нито отлита
като пазител - само в обич ме зове.
Вярвам, вече пътя ти е ясен
строен в прегръдките на любовта
знам, не изглежда хич прекрасен,
но в него още има светлина.
И опит няма да направя
да предположа колко си добра
пазителя, на него ще оставя
всяка мъка, болка и тъга.
И ако той реши да те допусне
до старото наядено сърце,
ще кажа само, че пропуснах...
Със него стават общо две.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Бъчваров Всички права запазени
