Пазителят на времето отсече поредната минута.

И тя отлитна бледа, вяла...

и се носеше напред-назад...

като есенно листо, подмятано от вятъра.

И ето пак и пак, сече, сече.

Няма миг, минута живи да останат,

сякаш няма и Сега.

Сега е настояще, но миналото утре, бъдещето вчера.

Не спира, не връща се, сякаш никога не идва.

Настоящето сега е настояще никога.

Пазачът пак замахна и... поредната минута,

поредният живот отлита!

А той сече ли, сече...