29 oct 2007, 9:54

ПАЗЯ СПОМЕНА ЗА ТЕБ

  Poesía
1.8K 0 5

ПАЗЯ СПОМЕНА ЗА ТЕБ

                                                На кака Милка

 

Не бих могла да те забравя.

Аз пазя спомена за теб,

изпълнен с детска глъч и много врява,

изплел от слънчеви лъчи букет.

 

Аз помня малкото селце,

където срещахме се всяко лято

и с детски грейнало лице

споделяхме си малки тайни.

И помня малката полянка

зад кръчмата и магазина,

където сбирахме се на "седянка",

където детството ни мина...

 

А после промениха се нещата.

Остана само прашният кашон,

във който още пазя си писмата,

които връщат ме във детския ни дом.

Сега след толкова години

аз искам пак да те намеря,

да срещна свидните очи

и с чаша спомени да го полеем...

 

Не бих могла да те забравя.

Аз пазя спомена за теб

и искам пак да те открия -

дължа ти най-големия букет.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мими Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....