ПАЗЯ СПОМЕНА ЗА ТЕБ
На кака Милка
Не бих могла да те забравя.
Аз пазя спомена за теб,
изпълнен с детска глъч и много врява,
изплел от слънчеви лъчи букет.
Аз помня малкото селце,
където срещахме се всяко лято
и с детски грейнало лице
споделяхме си малки тайни.
И помня малката полянка
зад кръчмата и магазина,
където сбирахме се на "седянка",
където детството ни мина...
А после промениха се нещата.
Остана само прашният кашон,
във който още пазя си писмата,
които връщат ме във детския ни дом.
Сега след толкова години
аз искам пак да те намеря,
да срещна свидните очи
и с чаша спомени да го полеем...
Не бих могла да те забравя.
Аз пазя спомена за теб
и искам пак да те открия -
дължа ти най-големия букет.
© Мими Иванова Todos los derechos reservados
Прекрасно откровение, Миме! Поздрав и прегръдка!