29.10.2007 г., 9:54

ПАЗЯ СПОМЕНА ЗА ТЕБ

1.8K 0 5

ПАЗЯ СПОМЕНА ЗА ТЕБ

                                                На кака Милка

 

Не бих могла да те забравя.

Аз пазя спомена за теб,

изпълнен с детска глъч и много врява,

изплел от слънчеви лъчи букет.

 

Аз помня малкото селце,

където срещахме се всяко лято

и с детски грейнало лице

споделяхме си малки тайни.

И помня малката полянка

зад кръчмата и магазина,

където сбирахме се на "седянка",

където детството ни мина...

 

А после промениха се нещата.

Остана само прашният кашон,

във който още пазя си писмата,

които връщат ме във детския ни дом.

Сега след толкова години

аз искам пак да те намеря,

да срещна свидните очи

и с чаша спомени да го полеем...

 

Не бих могла да те забравя.

Аз пазя спомена за теб

и искам пак да те открия -

дължа ти най-големия букет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мими Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...