Вървейки, превзето и леко,
сочейки, туристът попита:
-Къде извежда тази пътека?
А пчеларят изваждаше пита.
(Едно лошо съвпадение
за цялата пчелна нация
която нямаше обяснение
как се лети под акация.
Която имаше пушек в очите,
целите в пчелни сълзи -
дали за цвета на липите
или от дим, който пчеларят държи.
Те така искаха да упътят
заблудения като тях,
че някои мед оставят,
а другите - само прах.)
- Пчелите ми попитай! -
каза му пчеларят.
- Те денонощно скитат,
те всичките пътеки знаят…
Живеещият на крилете в бързея,
цариците онождащ за безплатна мед,
му отговори само търтеят:
-Напред приятелю, напред!
© Георги Динински Todos los derechos reservados