Стоеше в стаята едно момче
и гледаше красиви две очи -
зад маска скрити в безмълвно гласче,
тежка тайна в тях мълчи.
Опита се към нея да посегне
и пламна огън от стоманен гняв -
стоеше срещу него, мъчейки се да го жегне,
но виждаше надежда за стоманената сплав...
- Тази маска между нас стои -
безизразна, безчувствена, студена,
уж те пази, а те рани,
за да крие белезите и душата ти сломена!
Той гледаше тъжни две очи,
но виждаше красивата жена зад тях:
- Ще видя твоята усмивка - запомни,
ще счупя маската на твоя страх!!!
© Каролина Колева Todos los derechos reservados