Стоеше в стаята едно момче

и гледаше красиви две очи -

зад маска скрити в безмълвно гласче,

тежка тайна в тях мълчи.

Опита се към нея да посегне

и пламна огън от стоманен гняв -

стоеше срещу него, мъчейки се да го жегне,

но виждаше надежда за стоманената сплав...

- Тази маска между нас стои -

безизразна, безчувствена, студена,

уж те пази, а те рани,

за да крие белезите и душата ти сломена!

Той гледаше тъжни две очи,

но виждаше красивата жена зад тях:

- Ще видя твоята усмивка - запомни,

ще счупя маската на твоя страх!!!