Печат от спомен ярък пазя...
Не мога, няма да те мразя!
Онази бурна нощ за коментар е сложна,
по жар и чувства днес съм по-заможна.
Седя вечер. Гледам звездите. Пуша цигара.
Сякаш с 10 години съм вече по-стара...
Дали и колко съм грешна?! Защо се терзая?
Кое ще е моето място - адът, или пък раят?
Аз и ти в прегръдка - жив и цветен спомен, понякога далечен,
но не е потънал и забравен, явно кандидат да бъде вечен?!
Мина време, не беше отдавна...
Липсваш ми... сякаш...?! Нощта е коварна...