Педя човек - лакът брада
Дай ми приказка, тате, за сън.
Да заспа като къпан в кревата.
Ето, тъмно е вече отвън
и изгряла е нежна луната.
Сине, приказки вече не знам.
Сива проза чета напоследък.
Блъскам яко - живот да ти дам,
но не виждам да има напредък.
Хайде, тате! Недей ме лъжи!
Имаш приказки, скрити в торбата.
За юнака добър разкажи,
който смело пронизал ламята.
Сине, тази проклета ламя,
всичко здраво и чисто погази.
Пъшка нашата тъжна земя,
че го няма юнакът да пази.
Стига, тате! Не искам това!
Сънчо вече отдавна ме вика.
И в невинната детска глава
не наливай сега политика.
Спинкай сине! И светла звезда
нека носи в съня ти надежда!
Татко-педя със лакът брада
нова приказка в теб да нарежда...
(Бакърена паничка)
© Ясен Ведрин Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ви, приятели!
-
сладкодумно за липсващото ни сладкодумие
-
Многопластово: В "нашата тъжна земя" изчезнаха дори добрите приказки.
И Педя-човек трябва нови да мисли...
Поздравления! -
Права е Йоана. Хубаво би било животът ни да бъде една красива приказка с никога не идващ край. Всъщност всички ние към това се стремим тайно в душата си и го мечтаем. А ти, Ясене, хубаво правиш, че ни разказваш такива приказки и ни превръщаш отново в деца, макар и обградени от сива действителност. Нека си помечтаем и да поживеем в светлосиния сън на мечтите си. Поздравление за умението да пишеш и разказваш тези приказки!
-
Приказките наистина са един вид родители на децата - възпитател и утеха за тях. Благодаря за нежно-мъдрия стих
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
