12 feb 2009, 8:24

Пегас

  Poesía » Otra
906 0 4
Пегас
Казват, родил съм се на коня.
Откъде да зная, бил Пегас.
Муза ме отгледа - това помня.
За рода си малко научих аз.
Но името си вече знам.
Върху мойта длан,
надпис има издълбан -
син на Дервиш-кан.
На храст за клона вързан,
не хранен, не поен,
чака ме, линее
моят славен кон.
Докато търсейки седло,
обяздвах дивите кобили,
изнизаха се безпардонно
на живота свидните години.
Едва на дните си във края
попрогледнах и видях -
криле - потънали във прах,
грива - напълно побеляла.
В очакване, мухи - рояк,
нависоко - черни птици.
Мухите ще разгоня,
гарваните - прочь,
с какво да го нахраня, напоя?
Спомени - сено,
чувства - зоб,
бликащия край мене,
жив живот.
Няма време.
Крак във стреме!
Възседни!
И ето -
погледни!
В небето
кон сред облаците плува,
бурка вятърът издува,
размахва сабля атаман,
по казашки атакува.
Това моят е Пегас
а ездачът - самият аз.
Върху гърба на коня,
в изблик на порив див,
препускам аз на воля
и се радвам, че съм жив.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...