12 feb 2009, 8:24

Пегас

  Poesía » Otra
908 0 4
Пегас
Казват, родил съм се на коня.
Откъде да зная, бил Пегас.
Муза ме отгледа - това помня.
За рода си малко научих аз.
Но името си вече знам.
Върху мойта длан,
надпис има издълбан -
син на Дервиш-кан.
На храст за клона вързан,
не хранен, не поен,
чака ме, линее
моят славен кон.
Докато търсейки седло,
обяздвах дивите кобили,
изнизаха се безпардонно
на живота свидните години.
Едва на дните си във края
попрогледнах и видях -
криле - потънали във прах,
грива - напълно побеляла.
В очакване, мухи - рояк,
нависоко - черни птици.
Мухите ще разгоня,
гарваните - прочь,
с какво да го нахраня, напоя?
Спомени - сено,
чувства - зоб,
бликащия край мене,
жив живот.
Няма време.
Крак във стреме!
Възседни!
И ето -
погледни!
В небето
кон сред облаците плува,
бурка вятърът издува,
размахва сабля атаман,
по казашки атакува.
Това моят е Пегас
а ездачът - самият аз.
Върху гърба на коня,
в изблик на порив див,
препускам аз на воля
и се радвам, че съм жив.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....