12 feb 2009, 8:24

Пегас

  Poesía » Otra
905 0 4
Пегас
Казват, родил съм се на коня.
Откъде да зная, бил Пегас.
Муза ме отгледа - това помня.
За рода си малко научих аз.
Но името си вече знам.
Върху мойта длан,
надпис има издълбан -
син на Дервиш-кан.
На храст за клона вързан,
не хранен, не поен,
чака ме, линее
моят славен кон.
Докато търсейки седло,
обяздвах дивите кобили,
изнизаха се безпардонно
на живота свидните години.
Едва на дните си във края
попрогледнах и видях -
криле - потънали във прах,
грива - напълно побеляла.
В очакване, мухи - рояк,
нависоко - черни птици.
Мухите ще разгоня,
гарваните - прочь,
с какво да го нахраня, напоя?
Спомени - сено,
чувства - зоб,
бликащия край мене,
жив живот.
Няма време.
Крак във стреме!
Възседни!
И ето -
погледни!
В небето
кон сред облаците плува,
бурка вятърът издува,
размахва сабля атаман,
по казашки атакува.
Това моят е Пегас
а ездачът - самият аз.
Върху гърба на коня,
в изблик на порив див,
препускам аз на воля
и се радвам, че съм жив.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...