dervish (Кан)
15 77
12.02.2009 г., 8:24 ч.

Пегас 

  Поезия » Друга
706 0 4
Пегас

Казват, родил съм се на коня.
Откъде да зная, бил Пегас.
Муза ме отгледа - това помня.
За рода си малко научих аз.
Но името си вече знам.
Върху мойта длан,
надпис има издълбан -
син на Дервиш-кан.
На храст за клона вързан,
не хранен, не поен,
чака ме, линее
моят славен кон.
Докато търсейки седло,
обяздвах дивите кобили,
изнизаха се безпардонно
на живота свидните години.
Едва на дните си във края
попрогледнах и видях -
криле - потънали във прах,
грива - напълно побеляла.
В очакване, мухи - рояк,
нависоко - черни птици.
Мухите ще разгоня,
гарваните - прочь,
с какво да го нахраня, напоя?
Спомени - сено,
чувства - зоб,
бликащия край мене,
жив живот.
Няма време.
Крак във стреме!
Възседни!
И ето -
погледни!
В небето
кон сред облаците плува,
бурка вятърът издува,
размахва сабля атаман,
по казашки атакува.
Това моят е Пегас
а ездачът - самият аз.
Върху гърба на коня,
в изблик на порив див,
препускам аз на воля
и се радвам, че съм жив.

© Кан Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??