В приспивна люлка ме люлеят
топлите и нежни чувства.
Вятърът и душата вече пеят,
вълшебство не отсъства.
Забравям всяка дума и лъжа,
с отворени очи се любувам на луната.
За миналото не искам, няма да тъжа,
щом топла любов е спряла в душата.
И нека да прелива с радост любовта,
трепет и пеперуден шепот ме ласкае.
Мигове красиви прогонват скръбта,
има нежност и вяра и това сърцето знае.
Пей сърце, натежало от любов.
Пей душа, окъпана от сладост.
Аз зная, че в живота всеки е готов
две сърца да пърхат от любов.
© Йонка Янкова Todos los derechos reservados