Вървял ли си по лунната пътека в морето, читателю?
Летял ли си над клоните на пролените дървета?
Чувал ли си как въздиша морето по отминалите кораби?
Слушал ли си как шепти песните си гората?
Виждал ли си, читателю, как гларусът се смее и как капят от устните му слънчеви лъчи?
Наблюдавал ли си как славеят къпе перата си в горска мед?

И ако е така, разгадал ли си езика на рибите, разбрал ли си мъката на дърветата, влизал ли си в съня на детето, чувал ли си как плаче светлината, как дъждовете се превръщат в облаци, узна ли, че тревите са възкръснали богове, че морските вълни са поетите на морето, които целуват стъпките на хората, за да им напомнят, че са още живи?

Дано, когато прочетеш това, читателю, да видиш как морето е свило гнездо в корените на гората и как рибите пеят в обятията на влюбени славеи........