9 авг. 2006 г., 22:46

Пейо Пантелеев-стих

3.4K 0 1
Вървял ли си по лунната пътека в морето, читателю?
Летял ли си над клоните на пролените дървета?
Чувал ли си как въздиша морето по отминалите кораби?
Слушал ли си как шепти песните си гората?
Виждал ли си, читателю, как гларусът се смее и как капят от устните му слънчеви лъчи?
Наблюдавал ли си как славеят къпе перата си в горска мед?

И ако е така, разгадал ли си езика на рибите, разбрал ли си мъката на дърветата, влизал ли си в съня на детето, чувал ли си как плаче светлината, как дъждовете се превръщат в облаци, узна ли, че тревите са възкръснали богове, че морските вълни са поетите на морето, които целуват стъпките на хората, за да им напомнят, че са още живи?

Дано, когато прочетеш това, читателю, да видиш как морето е свило гнездо в корените на гората и как рибите пеят в обятията на влюбени славеи........

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...