9.08.2006 г., 22:46

Пейо Пантелеев-стих

3.4K 0 1
Вървял ли си по лунната пътека в морето, читателю?
Летял ли си над клоните на пролените дървета?
Чувал ли си как въздиша морето по отминалите кораби?
Слушал ли си как шепти песните си гората?
Виждал ли си, читателю, как гларусът се смее и как капят от устните му слънчеви лъчи?
Наблюдавал ли си как славеят къпе перата си в горска мед?

И ако е така, разгадал ли си езика на рибите, разбрал ли си мъката на дърветата, влизал ли си в съня на детето, чувал ли си как плаче светлината, как дъждовете се превръщат в облаци, узна ли, че тревите са възкръснали богове, че морските вълни са поетите на морето, които целуват стъпките на хората, за да им напомнят, че са още живи?

Дано, когато прочетеш това, читателю, да видиш как морето е свило гнездо в корените на гората и как рибите пеят в обятията на влюбени славеи........

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...