Пейо Яворов
Пейо Яворов
С дружина хайдушка верна, с пушка в ръка,
в гора закрилница пишеше своите слова.
Ти водеше със свойте другари борба,
една борба в полза роду и България.
С враг врагуваше, с другар другарува,
в една ръка държеше пушка, в другата перо.
Сега с гордост твоето име се споменува,
а братята ти българите пак са в тегло.
Ти пишеше за любимата си своите слова,
думи от душа, твоите слова за любовта.
Те идваха направо от юнашкото ти сърце,
посветени на любимата с душата на дете.
Ти не загина от куршум, а от любовна стрела,
загина твоята любима Лора, тя не го разбра.
Без нея животът ти бе само болка и тъга,
отиде при нея и ни остави свойте слова.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados
