Dec 10, 2021, 10:58 PM  

Пейо Яворов

1.1K 0 2

                                    Пейо Яворов

 

 

 

С дружина хайдушка верна, с пушка в ръка,

в гора закрилница пишеше своите слова.

Ти водеше със свойте другари борба,

една борба в полза роду и България.

 

С враг врагуваше, с другар другарува,

в една ръка държеше пушка, в другата перо.

Сега с гордост твоето име се споменува,

а братята ти българите пак са в тегло.

 

Ти пишеше за любимата си своите слова,

думи от душа, твоите слова за любовта.

Те идваха направо от юнашкото ти сърце,

посветени на любимата с душата на дете.

 

Ти не загина от куршум, а от любовна стрела,

загина твоята  любима Лора, тя не го  разбра.

Без нея животът ти бе само болка и тъга,

отиде при нея и ни остави свойте слова.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...