Dec 10, 2021, 10:58 PM  

Пейо Яворов

1.1K 0 2

                                    Пейо Яворов

 

 

 

С дружина хайдушка верна, с пушка в ръка,

в гора закрилница пишеше своите слова.

Ти водеше със свойте другари борба,

една борба в полза роду и България.

 

С враг врагуваше, с другар другарува,

в една ръка държеше пушка, в другата перо.

Сега с гордост твоето име се споменува,

а братята ти българите пак са в тегло.

 

Ти пишеше за любимата си своите слова,

думи от душа, твоите слова за любовта.

Те идваха направо от юнашкото ти сърце,

посветени на любимата с душата на дете.

 

Ти не загина от куршум, а от любовна стрела,

загина твоята  любима Лора, тя не го  разбра.

Без нея животът ти бе само болка и тъга,

отиде при нея и ни остави свойте слова.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...