ulianka (Юлия)
85 296
19 ago 2011, 12:35

Пенелопа 

  Poesía » Otra
675 0 4

Казвам ти, не получих писмо. Може би чайка злобно го грабна.

Но претърсих с душа морското дъно до последната мида.

И държах сърцето си дълго на тъмно и хладно -

да не би, от чужди звезди, мойта да не мога да видя.

 

Повярвай, изгоря от очите ми до последния камък Итака

и змиите разплаках, че няма под какво да пролазват.

Но те ме разбраха и питаха колко време ще чакам.

И накрая намериха дом - в моята пазва...

 

Виж, Посейдон ми свари сладка отрова от билки.

Отъня ми душата от мисли, заспах до морето без сънища,

та дано щом отвря очите си - в писмо от бутилка

да открия вест за твоите Одисееви пътища...

 

Казвам ти, изградих камък по камък отново дома ти.

Не отворих вратите на никой, който мина - похлопа.

И сега до морето, озъбило пяна във мене, на пътя

стоя... Но не съм...  съвсем не съм Пенелопа.

 

 

11.07.10*

© Юлия Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??