Пенелопа
Казвам ти, не получих писмо. Може би чайка злобно го грабна.
Но претърсих с душа морското дъно до последната мида.
И държах сърцето си дълго на тъмно и хладно -
да не би, от чужди звезди, мойта да не мога да видя.
Повярвай, изгоря от очите ми до последния камък Итака
и змиите разплаках, че няма под какво да пролазват.
Но те ме разбраха и питаха колко време ще чакам.
И накрая намериха дом - в моята пазва...
Виж, Посейдон ми свари сладка отрова от билки.
Отъня ми душата от мисли, заспах до морето без сънища,
та дано щом отвря очите си - в писмо от бутилка
да открия вест за твоите Одисееви пътища...
Казвам ти, изградих камък по камък отново дома ти.
Не отворих вратите на никой, който мина - похлопа.
И сега до морето, озъбило пяна във мене, на пътя
стоя... Но не съм... съвсем не съм Пенелопа.
11.07.10*
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Всички права запазени
