Penny Lane #2

В ранното утро

до дувара опушен

звяр допотопен

на асфалта лежи.

Престарял камион

великан добродушен

монотонно ръмжи,

яхнат от яки хамали.

Недоспали, не съвсем изтрезняли,

любопитно оглеждат,

странна фигура

преди завоя.

Някой казва, че била

бронзов бюст на героя.

Даже бил генерал,

за родината

живота си дал.

Сега обилно полят

с жълта боя

от среднощен вандал.

Бил е герой,

но сега е различен -

сконфузен и жалък,

даже малко комичен.

По-надолу, до входа

на лъскава сграда

парцалив музикант подготвя

свойта днешна естрада.

Закачливо помахва със пръст

на своя другар - клепоух помияр,

който ръфа

огризки с наслада.

Там, на другия ъгъл

от голяма витрина

пищна блондинка,

в екзотична градина,

с цветно талонче в ръка,

обещава огромен джакпот,

шик лимузина

и безгрижен живот.

На рекламно пано

Джони Уокър - левент

пристъпва напето

с опулени ярки

електронни очи

Нейде долу в мазето

мощно чалга звучи.

На трамвайната спирка

ученик с пънк прическа

и слушалки в ушите

трескаво търка

лотариен билет

с надежда в очите.

А Джони отгоре

упорито подканва:

‘Продължавай напред!‘