4.04.2020 г., 15:49

Penny Lane #2

1.1K 1 0

 

 

 

В ранното утро

до дувара опушен

звяр допотопен

на асфалта лежи.

Престарял камион

великан добродушен

монотонно ръмжи,

яхнат от яки хамали.

 

Недоспали, не съвсем изтрезняли,

любопитно оглеждат,

странна фигура

преди завоя.

Някой казва, че била

бронзов бюст на героя.

Даже бил генерал,

за родината

живота си дал.

Сега обилно полят

с жълта боя

от среднощен вандал.

Бил е герой,

но сега е различен -

сконфузен и жалък,

даже малко комичен.

 

По-надолу, до входа

на лъскава сграда

парцалив музикант подготвя

свойта днешна естрада.

Закачливо помахва със пръст

на своя другар - клепоух помияр,

който ръфа

огризки с наслада.

 

Там, на другия ъгъл

от голяма витрина

пищна блондинка,

в екзотична градина,

с цветно талонче в ръка,

обещава огромен джакпот,

шик лимузина

и безгрижен живот.

 

На рекламно пано

Джони Уокър - левент

пристъпва напето

с опулени ярки

електронни очи

Нейде долу в мазето

мощно чалга звучи.

На трамвайната спирка

ученик с пънк прическа

и слушалки в ушите

трескаво търка

лотариен билет

с надежда в очите.

А Джони отгоре

упорито подканва:

‘Продължавай напред!‘

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Данчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...