13 oct 2017, 21:16

Пенсионерски празници

491 0 1

Шест месеца през лятото съм в село:

от ранна пролет, чак до есента.

И пенсийката си използвам  смело

и с нея кошниците си плета.

 

Така творя от двадесет години.

Живея в къщата  и в моя двор.

Не търся вече никакви причини

със свойте навици да влизам в спор.

 

И всеки ден е празник лют за мене

и този статус ми е благодат!

И тази възраст е красиво време,

не те измъчва никакъв диктат!

 

О, времето ти е дори излишно,

да пишеш, да отглеждаш зеленчук.

И без страха на времето предишно,

и без контакт със "менти" и "боклук"!

 

13.10.2017г. София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...