Пепел
Душата ми, отдавна разтрошена,
парчетата й - чайки разпилени,
а болката е нейде в тях стаена:
понякога аз чувам я да стене!
Друг път, усамотена в тишината,
надничам зад стените и срутени
и виждам, и разбирам аз смутено,
че болката я няма във душата.
Дори и сълзи, рядко, от очите
се стичат по лицето ми смразено.
Понякога потичат си сълзите
на воля, като ручеи в полето.
Но рядко случва се това, уви,
в очите тъжни да блестят сълзи
Очите - кладенци са пресушени!
Умът - блуждаещ в празната Вселена!
А мойто тяло - слабо, изтощено,
мечтае в полет да е устремено.
Не може да постигне свободата:
веригата сковала е краката.
А устните са неподвижни струни,
те нямат сили да изричат думи.
А празна, черна дупка е сърцето
и в нея има само шепа пепел!
парчетата й - чайки разпилени,
а болката е нейде в тях стаена:
понякога аз чувам я да стене!
Друг път, усамотена в тишината,
надничам зад стените и срутени
и виждам, и разбирам аз смутено,
че болката я няма във душата.
Дори и сълзи, рядко, от очите
се стичат по лицето ми смразено.
Понякога потичат си сълзите
на воля, като ручеи в полето.
Но рядко случва се това, уви,
в очите тъжни да блестят сълзи
Очите - кладенци са пресушени!
Умът - блуждаещ в празната Вселена!
А мойто тяло - слабо, изтощено,
мечтае в полет да е устремено.
Не може да постигне свободата:
веригата сковала е краката.
А устните са неподвижни струни,
те нямат сили да изричат думи.
А празна, черна дупка е сърцето
и в нея има само шепа пепел!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Пенка Маринова Todos los derechos reservados
