pen4eto999 (Пенка Маринова)
13 152
8.12.2006 г., 17:27 ч.

Пепел 

  Поезия
800 0 5
Душата ми, отдавна разтрошена,                                                                           
парчетата й - чайки разпилени,
а болката е нейде в тях стаена:
понякога аз чувам я да стене!

Друг път, усамотена в тишината,
надничам зад стените и срутени
и виждам, и разбирам аз смутено,
че болката я няма във душата.

Дори и сълзи, рядко, от очите
се стичат по лицето ми смразено.
Понякога потичат си сълзите
на воля, като ручеи в полето.

Но рядко случва се това, уви,
в очите тъжни да блестят сълзи
Очите - кладенци са пресушени!
Умът - блуждаещ в празната Вселена!

А мойто тяло - слабо, изтощено,
мечтае в полет да е устремено.
Не може да постигне свободата:
веригата сковала е краката.

А устните са неподвижни струни,
те нямат сили да изричат думи.
А празна, черна дупка е сърцето
и в нея има само шепа пепел!

© Пенка Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??