Жива съм! Усещам всяка фибра в мен,
вървя по улици сред сгради и лица,
усмихват се, но всичко ми е като сън,
не си ги спомням, а уж съм у дома.
Пристъпвам в тази илюзорност
между лицата, някой ме посочва с пръст
сама съм, а не се усещам в безпризорност:
- Свали! - прошепна ми - от тебе този кръст.
Огледах се, какво ли бе видяла?
Не носих нищо върху своето деколте,
но тази непозната бе разбрала,
че несправедливо влачих нещо от дете. ...