18.02.2014 г., 23:23

Пепел от небето

539 0 0

Жива съм! Усещам всяка фибра в мен,

вървя по улици сред сгради и лица,

усмихват се, но всичко ми е като сън,

не си ги спомням, а уж съм у дома.

 

Пристъпвам в тази илюзорност

между лицата, някой ме посочва с пръст

сама съм, а не се усещам в безпризорност:

- Свали! - прошепна ми - от тебе този кръст.

 

Огледах се, какво ли бе видяла?

Не носих нищо върху своето деколте,

но тази непозната бе разбрала,

че несправедливо влачих нещо от дете.

 

Пронизващ гръм разстрои ми сърцето,

порой, очите ми долавяха напред,

на топла пепел от небето

валяха спомените ми навред.

 

Премислящо се спрях, ръка протегнах,

прашинка между дланите протрих, 

оставащата диря пренебрегнах,

усмихнах се, обърнах се и продължих.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Пенева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...