Денят ми е със привкус на отрова.
Поглъщам го на малки дози сам.
Изгарям като Жана д'Арк във огън
и зная, че местото ми е там.
Слънцето подпалва небосвода
и мислите ми сгърчени пращят,
а някак безхаберен е народът,
събран да гледа кости как горят.
Крещенето ми вятърът разнася
и тишина се вие над града.
Наздравици със полупразни чаши
на екс поглъщат моята душа. ...