valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
2 июн. 2010 г., 11:30

Пепелта не топли 

  Поэзия
516 0 3

Денят ми е със привкус на отрова.
Поглъщам го на малки дози сам.
Изгарям като Жана д'Арк във огън
и зная, че местото ми е там.

Слънцето подпалва небосвода
и мислите ми сгърчени пращят,
а някак безхаберен е народът,
събран да гледа кости как горят.

Крещенето ми вятърът разнася
и тишина се вие над града.
Наздравици със полупразни чаши
на екс поглъщат моята душа.

Изгарям аз и в пепел се превръщам,
а пепелта не топли като жар.
Зорницата и утре ще е същата,
но аз ще бъда залез изгорял.

Никой пепелта не ще събира.
Отровна прах кому е нужна днес?
Денят - благословия за умиране,
е отреден от нечий интерес...

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да, Вальо, пепелта не топли, но как само парят скритите под нея въгленчета!...
  • Изтъкан от болка и мъка стих!
    Сякаш видях кладата - много силно!
    Поздравления, приятелю!
  • Много често се събира нородът да гледа кости как горят! Дай му на народа хляб и зрелища, той не се интересува от жертвите на кладата! Поздрав за стиха!
Предложения
: ??:??