Пепелта не топли
Денят ми е със привкус на отрова.
Поглъщам го на малки дози сам.
Изгарям като Жана д'Арк във огън
и зная, че местото ми е там.
Слънцето подпалва небосвода
и мислите ми сгърчени пращят,
а някак безхаберен е народът,
събран да гледа кости как горят.
Крещенето ми вятърът разнася
и тишина се вие над града.
Наздравици със полупразни чаши
на екс поглъщат моята душа.
Изгарям аз и в пепел се превръщам,
а пепелта не топли като жар.
Зорницата и утре ще е същата,
но аз ще бъда залез изгорял.
Никой пепелта не ще събира.
Отровна прах кому е нужна днес?
Денят - благословия за умиране,
е отреден от нечий интерес...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
