20 jul 2010, 14:29

Пепеляшка 

  Poesía
819 0 5

Кристалните ми пантофки

ти даде на друга.

А може би аз

ги бях взела назаем.

А те май дори

не ми бяха по мярка.

Така беше истинско.

Но в полунощ се събудих.

И не в балната рокля.

А срамно разголена.

Но мекотата на устните ти

и сладостта на дъха ти...

Не можех да ги измисля.

Те бяха реални

и толкова осезаеми.

Въобразих си,

че била е магията,

че сме танцували

и че били сме щастливи.

Но моментът изчезна.

А с него - илюзията.

Пепеляшка винаги

се е крила у другата.

А аз съм била

само измислица

и нашия бал

съм го само сънувала.

© Александра Михалева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??