Пепеляшка
Кристалните ми пантофки
ти даде на друга.
А може би аз
ги бях взела назаем.
А те май дори
не ми бяха по мярка.
Така беше истинско.
Но в полунощ се събудих.
И не в балната рокля.
А срамно разголена.
Но мекотата на устните ти
и сладостта на дъха ти...
Не можех да ги измисля.
Те бяха реални
и толкова осезаеми.
Въобразих си,
че била е магията,
че сме танцували
и че били сме щастливи.
Но моментът изчезна.
А с него - илюзията.
Пепеляшка винаги
се е крила у другата.
А аз съм била
само измислица
и нашия бал
съм го само сънувала.
© Александра Михалева All rights reserved.
Приятно ми стана.
