30 oct 2007, 10:09

ПЕПЕРУДЕНА СЪДБА 

  Poesía » Del paisaje
1256 0 12

Красива, нощна пеперуда,

разперила воалени крила,

изгоря в светлината на свещта.

А бе красива, нежна и сама...

 

Светлината викна душата,

а пламъка изгоря крилата.

Пеперудена е душата -

пеперудена е съдбата.

 

Топли пеперудени очи,

плачат с перлени сълзи.

Нежна пеперудена душа,

умира бавно в нощта.

 

Забрави светлината на деня,

потопи се в ада на свеща.

Отлетя. Не се сбогува тя.

Не разбра колко е голям света.

© Диди Ф Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??