8 abr 2010, 22:08

Пеперудено сърце

  Poesía » Otra
1.2K 0 2

Пеперудено сърце

 

 

Във тих и тъжно странен ден

вълните на живота те изхвърлят

на нечий бряг - печален и студен -  

във самотата щастие да търсиш.

 

 

Разрухата изпълва твоето съзнание,

оставаш сам и мрачен, и злочест,

остава да разгърнеш скритото послание

и силата на мисълта да разбереш.

 

 

Във странни бури и неясни очертания

откриваш в себе си стремежа за живот,

излюпваш се и с пеперудените пламъци

разрухата в крила подреждаш - със любов.

 

 

Изчезва какавидената ти обвивка -  

отлиташ днес към нови брегове

и хората даряваш със лазурната усмивка

на пеперуденото си сърце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пеперудена нежност, въпреки тъгата!!!
    Прекрасно е!!!
  • Много е хубаво. Много точно си описала лутанията на човек преди да намери душевен покой. "Във странни бури и неясни очертания

    откриваш в себе си стремежа за живот"
    Поздрави!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...