8 abr 2010, 22:08

Пеперудено сърце

  Poesía » Otra
1.2K 0 2

Пеперудено сърце

 

 

Във тих и тъжно странен ден

вълните на живота те изхвърлят

на нечий бряг - печален и студен -  

във самотата щастие да търсиш.

 

 

Разрухата изпълва твоето съзнание,

оставаш сам и мрачен, и злочест,

остава да разгърнеш скритото послание

и силата на мисълта да разбереш.

 

 

Във странни бури и неясни очертания

откриваш в себе си стремежа за живот,

излюпваш се и с пеперудените пламъци

разрухата в крила подреждаш - със любов.

 

 

Изчезва какавидената ти обвивка -  

отлиташ днес към нови брегове

и хората даряваш със лазурната усмивка

на пеперуденото си сърце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пеперудена нежност, въпреки тъгата!!!
    Прекрасно е!!!
  • Много е хубаво. Много точно си описала лутанията на човек преди да намери душевен покой. "Във странни бури и неясни очертания

    откриваш в себе си стремежа за живот"
    Поздрави!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...