14 oct 2008, 7:58

Перце

  Poesía » Otra
851 0 12

Ти мислеше,

че можеш да ме стоплиш -

с едно откъснато от теб перце.

Ти мислеше,

че с мене всякак може -

(нали съм по-наивна от дете?)

 

И аз повярвах,

че ми става топло -

(дори обикнах твоето перце).

Усмихнах се.

Благодарих на Бога.

И стана светъл тъжният ми ден.

 

Но стигнахме до есен.

После - зима.

Студено.

Сиво.

Слънце - от стъкло.

Перцето ти замръзна.

Аз изстинах.

С очи потърсих твоето крило.

 

Но късно бе -

под него спяха други.

За мен не бе останало местò.

 

Тогава Слънцето се спря учудено.

Погали ме с лъчи -

като с перо.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...