Перце
Ти мислеше,
че можеш да ме стоплиш -
с едно откъснато от теб перце.
Ти мислеше,
че с мене всякак може -
(нали съм по-наивна от дете?)
И аз повярвах,
че ми става топло -
(дори обикнах твоето перце).
Усмихнах се.
Благодарих на Бога.
И стана светъл тъжният ми ден.
Но стигнахме до есен.
После - зима.
Студено.
Сиво.
Слънце - от стъкло.
Перцето ти замръзна.
Аз изстинах.
С очи потърсих твоето крило.
Но късно бе -
под него спяха други.
За мен не бе останало местò.
Тогава Слънцето се спря учудено.
Погали ме с лъчи -
като с перо.
© Елица Ангелова All rights reserved.
