voda (Елица Ангелова)
586 14113
14.10.2008 г., 7:58 ч.

Перце 

  Поезия » Друга
678 0 12

Ти мислеше,

че можеш да ме стоплиш -

с едно откъснато от теб перце.

Ти мислеше,

че с мене всякак може -

(нали съм по-наивна от дете?)

 

И аз повярвах,

че ми става топло -

(дори обикнах твоето перце).

Усмихнах се.

Благодарих на Бога.

И стана светъл тъжният ми ден.

 

Но стигнахме до есен.

После - зима.

Студено.

Сиво.

Слънце - от стъкло.

Перцето ти замръзна.

Аз изстинах.

С очи потърсих твоето крило.

 

Но късно бе -

под него спяха други.

За мен не бе останало местò.

 

Тогава Слънцето се спря учудено.

Погали ме с лъчи -

като с перо.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??