Перото
Намерих си перо от птица
и стори ми се таен знак,
внезапен писък на тревица
в предесенния рехав мрак.
То сякаш бе за мен покана
след лятото да полетя,
във зимата да не остана,
да хукна с птичите ята
на Юг. Там може би ме чакат.
Навярно страдат там за мен.
Навярно… но духът ми някак
несигурно е раздвоен
и си оставам на земята
сред скучен ежедневен прах.
………………………………………………
Погледнах на Икар крилата –
да, беше паднало от тях.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
