7 сент. 2015 г., 19:46

Перото 

  Поэзия » Другая
386 1 1

Намерих си перо от птица

и стори ми се таен знак,

внезапен писък на тревица

в предесенния рехав мрак.

 

То  сякаш бе за мен покана

след  лятото да полетя,

във зимата да не остана,

да хукна с птичите ята

 

на Юг. Там може би ме чакат.

Навярно страдат там за мен.

Навярно… но духът ми някак

несигурно е раздвоен

 

и си оставам на земята

сред скучен ежедневен прах.

………………………………………………

Погледнах на Икар крилата –

да, беше паднало от тях.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??