Намерих си перо от птица
и стори ми се таен знак,
внезапен писък на тревица
в предесенния рехав мрак.
То сякаш бе за мен покана
след лятото да полетя,
във зимата да не остана,
да хукна с птичите ята
на Юг. Там може би ме чакат.
Навярно страдат там за мен.
Навярно… но духът ми някак
несигурно е раздвоен
и си оставам на земята
сред скучен ежедневен прах.
………………………………………………
Погледнах на Икар крилата –
да, беше паднало от тях.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
