Намерих си перо от птица

и стори ми се таен знак,

внезапен писък на тревица

в предесенния рехав мрак.

То  сякаш бе за мен покана

след  лятото да полетя,

във зимата да не остана,

да хукна с птичите ята

на Юг. Там може би ме чакат.

Навярно страдат там за мен.

Навярно… но духът ми някак

несигурно е раздвоен

и си оставам на земята

сред скучен ежедневен прах.

………………………………………………

Погледнах на Икар крилата –

да, беше паднало от тях.