30 may 2007, 21:04

Песен

  Poesía
1K 0 1
Деца на слънцето,
деца на мрака,
разминаваме се в лабиринти от лъжи.
Бледи сенки ли ме заслепяват
или се давя в кървави сълзи.

Деца на утро невъзможно,
деца на вяра непотребна,
страхът разтапя ни в мъгла.
Страхът ни ражда уродливи
със залепнали клепачи от вина.

Деца на време разчленено.
Деца, посяли всеки грях.
Не търсим милост опростена,
а кръстове, следи и прах.
Загубени деца на ревност заслепена.

Чернокрили носим светлина...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...