30 мая 2007 г., 21:04

Песен

1K 0 1
Деца на слънцето,
деца на мрака,
разминаваме се в лабиринти от лъжи.
Бледи сенки ли ме заслепяват
или се давя в кървави сълзи.

Деца на утро невъзможно,
деца на вяра непотребна,
страхът разтапя ни в мъгла.
Страхът ни ражда уродливи
със залепнали клепачи от вина.

Деца на време разчленено.
Деца, посяли всеки грях.
Не търсим милост опростена,
а кръстове, следи и прах.
Загубени деца на ревност заслепена.

Чернокрили носим светлина...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...