30.05.2007 г., 21:04

Песен

1K 0 1
Деца на слънцето,
деца на мрака,
разминаваме се в лабиринти от лъжи.
Бледи сенки ли ме заслепяват
или се давя в кървави сълзи.

Деца на утро невъзможно,
деца на вяра непотребна,
страхът разтапя ни в мъгла.
Страхът ни ражда уродливи
със залепнали клепачи от вина.

Деца на време разчленено.
Деца, посяли всеки грях.
Не търсим милост опростена,
а кръстове, следи и прах.
Загубени деца на ревност заслепена.

Чернокрили носим светлина...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...