23 dic 2007, 17:48

Песен 

  Poesía » Versos blancos
772 0 3

Седнала сама в нощта прекрасна

девойка обречена на лъжа,

тя пее своята песен за любовта,

тъжна и до болка позната...

Животът редом до нея пише стихове, а тя ги пее,

не спира нейната песен красива,

но нощта вече си отива...

Девойката бавно изправя глава,

посреща изгревът нов нейния пореден зов,

погледа си от него не свежда.

Да, тази девойка се казва Надежда.

© Десислава Банова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??