Седнала сама в нощта прекрасна
девойка обречена на лъжа,
тя пее своята песен за любовта,
тъжна и до болка позната...
Животът редом до нея пише стихове, а тя ги пее,
не спира нейната песен красива,
но нощта вече си отива...
Девойката бавно изправя глава,
посреща изгревът нов нейния пореден зов,
погледа си от него не свежда.
Да, тази девойка се казва Надежда.
© Десислава Банова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
