Седнала сама в нощта прекрасна
девойка обречена на лъжа,
тя пее своята песен за любовта,
тъжна и до болка позната...
Животът редом до нея пише стихове, а тя ги пее,
не спира нейната песен красива,
но нощта вече си отива...
Девойката бавно изправя глава,
посреща изгревът нов нейния пореден зов,
погледа си от него не свежда.
Да, тази девойка се казва Надежда.
© Десислава Банова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
