Седнала сама в нощта прекрасна
девойка обречена на лъжа,
тя пее своята песен за любовта,
тъжна и до болка позната...
Животът редом до нея пише стихове, а тя ги пее,
не спира нейната песен красива,
но нощта вече си отива...
Девойката бавно изправя глава,
посреща изгревът нов нейния пореден зов,
погледа си от него не свежда.
Да, тази девойка се казва Надежда.
© Десислава Банова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
