esfir (Есфир Асфар)
85 358
2 dic 2010, 15:33

Песен 

  Poesía » De amor
621 0 3

Винаги, когато чуя песен стара - 

аноним трепти и шава струна някаква заспала на Душата. 

Какво говори тя - нашепва нещо мило, скъпо и обично, и незнайно...

Какво ли вплетено е в таз мелодия през вековете,

ту бистър извор, река пълноводна,

ту шарена черга, черен калпак,

смях приглушен, закачка игрива,

хоро скокливо на млади моми...

От древността идва тя, но отива към Вечността,

и вечно млада и мъдра е тази песен,

защото изкована е в пещ като стомана,

охладена от много човешки сълзи...

 

Затова шава Душата... 

защото споменът е жив като писмо от минали животи.

© Есфир Асфар Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Чудно...
  • Благодаря, Ели, аз съм ти най-големият почитател...В твоите стихове виждам моите...
  • Споменът - като писмо от минали животи

    Находка е, Есфир!
    Много ми допадна.
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??